История за две момчета: Бруно- син на генерал на СС и Шмуел- еврейче по времето на II Световна война. По ирония на съдбата, тези две деца се срещат в Аушвиц. От двете страни на оградата. Докато Бруно се шири в големия си уютен дом, Шмуел живее е концлагера в мизерия, глад и непрекъснат страх от смъртта. Бруно завижда на Шмуел за това, че Шмуел е по цял ден в раирана удобна пижама, че живее на място с много хора. А Шмуел завижда на Бруно, защото. . . . той може да спи спокойно, да диша спокойно и не се страхува от смрътта, защото тя не тегне над него.

И пак по ирония на съдбата тези две деца се сприятеляват. И въпреки, че именно бащата на Бруно е човекът, от когото зависят животът и смъртта на Шмуел и неговото семейство, Шмуел не мрази Бруно. Напротив, в негово лице намира приятел. Между двете момчета се заражда силно приятелство, което нито Хитлер, нито Аушвиц, нито Холокоста могат да разрушат.

Момчетата всеки ден се срещат, като между тях стои само и единствено една телена ограда. Всяко от тях иска да вкуси от живота от другата страна на оградата. Но докато Шмуел няма тази смелост, Бруно е достатъчно дързък. И един ден минава под оградата. Не кой да е ден, а денят в който трябва да си замине от Аушвиц, денят в който е предвидено Шмуел да умре в газовата камера. Така двамата прители никога не се разделят, защото попадат заедно в газовата камера. . . . . Синът на СС генерала и еврейчето. . . .